безгласен

Придавка

Значење на безгласен:

1. Што е без глас, без шум; нечуен, тивок. Безгласен револвер. Безгласните волци со скокови се ближеа до трлото. Безгласен ветер. Водата беше безгласна.

2. Што не испушта глас, што молчешкум трпи, поднесува нешто. Нејзината мудрост беше во молкот, остана безгласна. Безгласен плач. Безгласна тажачка.

Членувана форма: безгласниот.

Изведени зборови:

  • безгласно, прил. Безгласно ја отворал устата. Безгласно плачеше.
  • безгласност, и. ж.

Фразеолошки израз / поговорка:

Безгласна буква – човек без значење, човек што не го сметаат за важен.

Оригинални податоци:

безгласен, безгласниот прид. 1. Што е без глас, без шум; нечуен, тивок. Безгласен револвер. Безгласните волци со скокови се ближеа до трлото. Безгласен ветер. Водата беше безгласна. 2. Што не испушта глас, што молчешкум трпи, поднесува нешто. Нејзината мудрост беше во молкот, остана безгласна. Безгласен плач. Безгласна тажачка. ‖ безгласно прил. Безгласно ја отворал устата. Безгласно плачеше. ‖ безгласност ж. ◊ Безгласна буква – човек без значење, човек што не го сметаат за важен.