блед

Придавка

Значење на блед:

1. Што нема природна боја, што е без руменило на лице, кожа, усни и сл. Блед образ. Со високо, бледо чело. Бледи раце.

2. Што е слабо изразен, недоволно сјаен, што не е јасен. Блед пламен. Бледа копија на оригиналот. Бледо чувство. Бледи спомени.

Членувана форма: бледиот.

Изведени зборови:

  • бледо, прил. кон зн. 2. Гледа бледо.
  • бледост, и. ж.

Оригинални податоци:

блед, бледиот прид. 1. Што нема природна боја, што е без руменило на лице, кожа, усни и сл. Блед образ. Со високо, бледо чело. Бледи раце. 2. Што е слабо изразен, недоволно сјаен, што не е јасен. Блед пламен. Бледа копија на оригиналот. Бледо чувство. Бледи спомени. ‖ бледо прил. кон зн. 2. Гледа бледо. ‖ бледост ж.