див
Значење на див:
1. За животно – што живее слободно во природата, што не е припитомен. Диви животни. Дива свиња. Див зајак.
2. За растение – што не е калемено. Див костен. Диви круши.
3. За место – што е необработено, ненаселено, пусто. Диви предели. Дива област. Диво место.
4. Обично за пат, патека за локална употреба, незабележан(а) на карта. Дива козја патека. Див пат.
5. Што живее на најнискиот општествен поредок, примитивен. Диво племе. Див варварин.
6. За човек – што е плашлив, некомуникативен, асоцијален. Див човек. Див сосед. Диво дете.
7. Незаконски, недозволен. Дива градба. Див брак.
8. Израсток на тело. Диво месо.
Членувана форма: дивиот.
Изведени зборови:
- диво, прил. Зурли штом диво ќе писнат...
Фразеолошки израз / поговорка:
Дојдоа дивите ги истераа питомите – насилно зазема нечие место.
Оригинални податоци:
див, дивиот прид. 1. За животно – што живее слободно во природата, што не е припитомен. Диви животни. Дива свиња. Див зајак. 2. За растение – што не е калемено. Див костен. Диви круши. 3. За место – што е необработено, ненаселено, пусто. Диви предели. Дива област. Диво место. 4. Обично за пат, патека за локална употреба, незабележан(а) на карта. Дива козја патека. Див пат. 5. Што живее на најнискиот општествен поредок, сп. примитивен. Диво племе. Див варварин. 6. За човек – што е плашлив, некомуникативен, асоцијален. Див човек. Див сосед. Диво дете. 7. Незаконски, недозволен. Дива градба. Див брак. 8. Израсток на тело. Диво месо. ◊ Дојдоа дивите ги истераа питомите – насилно зазема нечие место. ǁ диво прил. Зурли штом диво ќе писнат...