добричи

Глагол, свршен

Значење на добричи:

Заврши со бричењето на некого. Иако не беше добричен, се истави од берберскиот стол. Отиде кај друг бербер да го добричи.

Коњугација: добрикле и добричил , добрикоа и добричив , добриков , добрикол , добричат , добричен, добричете , добричи , добричија , добричиле , (ќе) добричеа , (ќе) добричев , (ќе) добричел .

Изведени зборови:

  • добричување, глаг. им. ср.
  • се ~ добричи, Се избричи до крај.
  • (се) добричува, глаг. несв. (се) добричуваат

Оригинални податоци:

добричи, добричат; добричи, добричете; добриков, добрикоа и добричив, добричија; добрикол, добрикле и добричил, добричиле; (ќе) добричев, (ќе) добричеа; (ќе) добричел; добричен св. Заврши со бричењето на некого. Иако не беше добричен, се истави од берберскиот стол. Отиде кај друг бербер да го добричи. ● се ~ Се избричи до крај. ǁ (се) добричува, (се) добричуваат несв. ǁ глаг. им. добричување ср.