довикне

Глагол, свршен

Значење на довикне:

Повика некого, вика гласно по некого од извесна далечина; со викање соопштува нешто од извесна далечина. Кога сакав да си одам, ми довикна, но јас не сакав да го чујам. Исплашен тој едвај стаса да им довикне на другарите: – Лежете!

Коњугација: довикнаа , довикнав , довикнал , довикнат , довикнат , довикнете , довикни , (ќе) довикнеа , (ќе) довикнев , (ќе) довикнел.

Изведени зборови:

  • довикнува, глаг. несв. довикнуваат ● се ~ (само мн.) Се повикуваат еден со друг. Селаните веќе се сноваа низ селото и весело се довикнуваа.
  • довикнување, глаг. им. ср. довикнување, PLUR_довикнувања На сцената се слушаа гласните довикнувања.

Оригинални податоци:

довикне, довикнат; довикни, довикнете; довикнав, довикнаа; довикнал; довикнат; (ќе) довикнев, (ќе) довикнеа; (ќе) довикнел св. Повика некого, вика гласно по некого од извесна далечина; со викање соопштува нешто од извесна далечина. Кога сакав да си одам, ми довикна, но јас не сакав да го чујам. Исплашен тој едвај стаса да им довикне на другарите: – Лежете! ǁ довикнува, довикнуваат несв. ● се ~ (само мн.) Се повикуваат еден со друг. Селаните веќе се сноваа низ селото и весело се довикнуваа. ǁ глаг. им. довикнување, мн. довикнувања ср. На сцената се слушаа гласните довикнувања.