исплука

Глагол, свршен

Значење на исплука:

1. Со плукање исфрли нешто од устата. Ја исплука семката далеку од себе. Исплука крв.

2. Наплука некого или нешто на повеќе места, покрие со плуканица. Го исплука догорчето неколку пати и го фрли.

3. (прен.) Со плукање понижи некого. Крадецот сите го исплукаа.

Коњугација: исплукаат.

Изведени зборови:

  • исплукува, глаг. несв. исплукуваат
  • исплукување, глаг. им. ср.

Оригинални податоци:

исплука, исплукаат св. 1. Со плукање исфрли нешто од устата. Ја исплука семката далеку од себе. Исплука крв. 2. Наплука некого или нешто на повеќе места, покрие со плуканица. Го исплука догорчето неколку пати и го фрли. 3. (прен.) Со плукање понижи некого. Крадецот сите го исплукаа. ‖ исплукува, исплукуваат несв. ‖ глаг. им. исплукување ср.