кива

Глагол, несвршен

Значење на кива:

Со нагло рефлексно стегање на градниот кош, исфрла, истиснува воздух од белите дробови преку нос и уста, испуштајќи карактеристичен звук. Настинат е, постојано кашла, кива и шмрка со носот. Замириса на изгорени пиперки и луѓето почнаа да киваат и да слегуваат од куќите.

Коњугација: киваат.

Изведени зборови:

  • кивање, глаг. им. ср.

Оригинални податоци:

кива, киваат несв. Со нагло рефлексно стегање на градниот кош, исфрла, истиснува воздух од белите дробови преку нос и уста, испуштајќи карактеристичен звук. Настинат е, постојано кашла, кива и шмрка со носот. Замириса на изгорени пиперки и луѓето почнаа да киваат и да слегуваат од куќите. ‖ глаг. им. кивање ср.