клинка

Глагол, несвршен

Значење на клинка:

1. Оди бавно, се влече; се ниша при одењето, се клацка, оди нерамно (обично за коњ, магаре и сл.). Пред него клинка магарето натоварено со плочи.

2. Потскокнува на една нога. Сега ќе клинкам на една нога.

Коњугација: клинкаат.

Изведени зборови:

  • клинкање, глаг. им. ср.

Оригинални податоци:

клинка, клинкаат несв. 1. Оди бавно, се влече; се ниша при одењето, се клацка, оди нерамно (обично за коњ, магаре и сл.). Пред него клинка магарето натоварено со плочи. 2. Потскокнува на една нога. Сега ќе клинкам на една нога. ‖ глаг. им. клинкање ср.