клокоти

Глагол, несвршен

Значење на клокоти:

1. За река, поток – тече испуштајќи карактеристичен шум. Под еден дрвен мост клокотеше бистра вода.

2. За вода, течност – силно врие, испуштајќи карактеристичен шум. Во казанот поставен на два камена клокоти качамак. Грнето со грав клокотеше.

3. Чувствува или произведува звук, шум сличен на клокот. Нешто му клокотеше во градите. Крвта му клокотеше во вените. Целата училница клокоти и врие.

Коњугација: клокотат.

Изведени зборови:

  • клокотење, глаг. им. ср.

Оригинални податоци:

клокоти, клокотат несв. 1. За река, поток – тече испуштајќи карактеристичен шум. Под еден дрвен мост клокотеше бистра вода. 2. За вода, течност – силно врие, испуштајќи карактеристичен шум. Во казанот поставен на два камена клокоти качамак. Грнето со грав клокотеше. 3. Чувствува или произведува звук, шум сличен на клокот. Нешто му клокотеше во градите. Крвта му клокотеше во вените. Целата училница клокоти и врие. ‖ глаг. им. клокотење ср.