навитка

Глагол, свршен

Значење на навитка:

Навие, намота околу нешто; Го навитка водилото околу роговите. Ја навитка ортомата на самарот. Старицата навиткуваше предено во клопчиња.

Коњугација: навиткаат.

Изведени зборови:

  • навиткување, глаг. им. ср.
  • се ~ навитка, Се намота. Повитот се навиткал на живата ограда.
  • (се) навиткува, глаг. несв. (се) навиткуваат

Оригинални податоци:

навитка, навиткаат св. Навие, намота околу нешто; сп. витка. Го навитка водилото околу роговите. Ја навитка ортомата на самарот. Старицата навиткуваше предено во клопчиња. ● се ~ Се намота. Повитот се навиткал на живата ограда. ‖ (се) навиткува, (се) навиткуваат несв. ‖ глаг. им. навиткување ср.