обричи (се)

Глагол, свршен

Спореди: избричи.

Коњугација: (ќе се) обричеа , (ќе се) обричев , (ќе се) обричел , обричен, обричете (се) , обричи (се) , (се) обриков, (се) обрикол, (се) обричат .

Оригинални податоци:

обричи (се), (се) обричат; обричи (се), обричете (се); (се) обриков, (се) обрикоа; (се) обрикол, (се) обрикле; (ќе се) обричев, (ќе се) обричеа; (ќе се) обричел; обричен св. сп. избричи (се).