пеан

Придавка, Глаголска придавка

Значење на пеан:

1. (разг., нар. поез.) Учен, писмен човек.

2. (прен., разг.) Што е прекорен за лоши постапки или за лошо однесување. Пеано дете.

Членувана форма: пеаниот.

Фразеолошки израз / поговорка:

Пеан гроб ‒ гроб врз кој е извршен црковен обред за спомен на мртвиот.

Оригинални податоци:

пеан, пеаниот гл. прид. 1. (разг., нар. поез.) Учен, писмен човек. 2. (прен., разг.) Што е прекорен за лоши постапки или за лошо однесување. Пеано дете. ◊ Пеан гроб ‒ гроб врз кој е извршен црковен обред за спомен на мртвиот.