пеан
Значење на пеан:
1. (разг., нар. поез.) Учен, писмен човек.
2. (прен., разг.) Што е прекорен за лоши постапки или за лошо однесување. Пеано дете.
Членувана форма: пеаниот.
Фразеолошки израз / поговорка:
Пеан гроб ‒ гроб врз кој е извршен црковен обред за спомен на мртвиот.
Оригинални податоци:
пеан, пеаниот гл. прид. 1. (разг., нар. поез.) Учен, писмен човек. 2. (прен., разг.) Што е прекорен за лоши постапки или за лошо однесување. Пеано дете. ◊ Пеан гроб ‒ гроб врз кој е извршен црковен обред за спомен на мртвиот.