плакне

Глагол, свршен

Значење на плакне:

1. а) Отстранува сапуница од садови. Домаќинката ги плакнеше чиниите од сапуница. б) Мие садови набрзина, згора-згора. Девојчето ги плакнеше чашите и тураше сок.

2. а) За лице, очи ‒ мие со прскање, натурање вода. Патникот го плакнеше лицето на кладенецот. б) (прен. ) Навлажнува уста или грло со пијалак. Го плакнеше грлото со чашка ракија.

Коњугација: плакнаа , плакнав , плакнат, плакнат , плакнеа , плакнев , плакнејќи , плакнел , плакнење , плакнет , плакнете , плакни .

Изведени зборови:

  • плакнење, глаг. им. ср.
  • се ~ плакне, Се мие набрзина, згора-згора. Тој се плакнеше од прав.

Фразеолошки израз / поговорка:

Си ги плакне очите ‒ 1. плаче. 2. гледа нешто многу убаво што не може да го има.

Оригинални податоци:

плакне, плакнат; плакни, плакнете; плакнев, плакнеа; плакнел; плакнет; плакнејќи; плакнење; плакнав, плакнаа; плакнат св. 1. а) Отстранува сапуница од садови. Домаќинката ги плакнеше чиниите од сапуница. б) Мие садови набрзина, згора-згора. Девојчето ги плакнеше чашите и тураше сок. 2. а) За лице, очи ‒ мие со прскање, натурање вода. Патникот го плакнеше лицето на кладенецот. б) (прен. ) Навлажнува уста или грло со пијалак. Го плакнеше грлото со чашка ракија. ● се ~ Се мие набрзина, згора-згора. Тој се плакнеше од прав. ◊ Си ги плакне очите ‒ 1. плаче. 2. гледа нешто многу убаво што не може да го има. ‖ глаг. им. плакнење ср.