подрече

Глагол, свршен

Значење на подрече:

1. Рече малку само навестувајќи, во прикриена форма. Таа ми подрече за таа работа. Тој ѝ подрече на мајка си дека сака да се жени. Во селото подрекол дека бил жив и се оженил на туѓина.

2. Урочи. Комшивката ме подрече дека сум била здрава, и еве се разболев. Старата го подрече детето за црвените обравчиња.

Коњугација: (ќе) подречеа , (ќе) подречев , (ќе) подречел , подрекоа , подреков , подрекол , подречат , подречен, подречете , подречи .

Изведени зборови:

  • подречување, глаг. им. ср. подречување / подрекување
  • се ~ подрече, Кон зн. 2. Таа се подрече (себеси) дека сè ќе излезе на добро. Се подреков и веднаш згрешив.
  • (се) подречува, глаг. несв. (се) подречуваат -- (се) подрекува, (се) подрекуваат ‒ повт.

Оригинални податоци:

подрече, подречат; подречи, подречете; подреков, подрекоа; подрекол; (ќе) подречев, (ќе) подречеа; (ќе) подречел; подречен св. 1. Рече малку само навестувајќи, во прикриена форма. Таа ми подрече за таа работа. Тој ѝ подрече на мајка си дека сака да се жени. Во селото подрекол дека бил жив и се оженил на туѓина. 2. Урочи. Комшивката ме подрече дека сум била здрава, и еве се разболев. Старата го подрече детето за црвените обравчиња. ● се ~ Кон зн. 2. Таа се подрече (себеси) дека сè ќе излезе на добро. Се подреков и веднаш згрешив. ‖ (се) подречува, (се) подречуваат / (се) подрекува, (се) подрекуваат несв. ‒ повт. ‖ глаг. им. подречување / подрекување ср.