расправа

Глагол, несвршен

Значење на расправа:

1. Раскажува, усно искажува со зборови, поопширно зборува за нешто. Тие им расправаа на граѓаните за големиот град. Таа расправаше за настаните.

2. Разгледува, претресува некое прашање заради објаснување, наоѓајки соодветно решение. Тие расправаа за правата на жените. Советот расправаше за работата во Институтот. Ние нема да расправаме за ова прашање.

3. Средува нешто што се замрсило (за коса, за конци и сл.). Девојчето ја расправи косата. Тој ги расправи јажињата.

Коњугација: расправаат.

Изведени зборови:

  • расправање, глаг. им. ср. расправање, PLUR_расправања Тоа го знам од расправање. Нашите расправања немаа крај.
  • се ~ расправа, 1. Се занимава, има работа со нешто. Таа се расправаше со документи. Тој се расправа со политика. 2. Се раскажува, се зборува. На состанокот се расправаше за новиот процес на производство. Низ селото се расправа дека ќе има суша. 3. Се кара, има расправија со некого. Таа се расправаше со сите. Тие постојано се расправаат. 4. За време и сл. ‒ се расчистува, се разведрува. Времето се расправа. Небото се расправа.

Оригинални податоци:

расправа, расправаат несв. 1. Раскажува, усно искажува со зборови, поопширно зборува за нешто. Тие им расправаа на граѓаните за големиот град. Таа расправаше за настаните. 2. Разгледува, претресува некое прашање заради објаснување, наоѓајки соодветно решение. Тие расправаа за правата на жените. Советот расправаше за работата во Институтот. Ние нема да расправаме за ова прашање. 3. Средува нешто што се замрсило (за коса, за конци и сл.). Девојчето ја расправи косата. Тој ги расправи јажињата. ● се ~ 1. Се занимава, има работа со нешто. Таа се расправаше со документи. Тој се расправа со политика. 2. Се раскажува, се зборува. На состанокот се расправаше за новиот процес на производство. Низ селото се расправа дека ќе има суша. 3. Се кара, има расправија со некого. Таа се расправаше со сите. Тие постојано се расправаат. 4. За време и сл. ‒ се расчистува, се разведрува. Времето се расправа. Небото се расправа. ‖ глаг. им. расправање, мн. расправања ср. Тоа го знам од расправање. Нашите расправања немаа крај.