речовит

Придавка

Значење на речовит:

Што зборува лесно, течно, што се изразува убаво, слаткоречив, красноречив. Речовит човек.

Членувана форма: речовитиот.

Изведени зборови:

  • речовито, прил. Раскажува речовито. Зборува речовито.
  • речовитост, и. ж.

Оригинални податоци:

речовит, речовитиот прид. Што зборува лесно, течно, што се изразува убаво, слаткоречив, красноречив. Речовит човек. ‖ речовито прил. Раскажува речовито. Зборува речовито. ‖ речовитост ж.