синтакса

Именка, женски род

Само во еднина.

Значење на синтакса:

1. (лингв.) а) Дел од граматиката што се занимава со строежот на реченицата и начините на поврзување на зборовите во реченицата. б) Граматички распоред на зборовите што ги покажува нивните врски и односи. в) Збир од правила за вакво редење.

2. Правила за начинот на употреба на зборови и фрази во компјутерскиот јазик.

Изведени зборови:

  • синтаксички, прид. синтаксичкиот Синтаксичка структура. Синтаксички конструкции. Синтаксички изразни средства.

Оригинални податоци:

синтакса (само едн.) ж. 1. (лингв.) а) Дел од граматиката што се занимава со строежот на реченицата и начините на поврзување на зборовите во реченицата. б) Граматички распоред на зборовите што ги покажува нивните врски и односи. в) Збир од правила за вакво редење. 2. Правила за начинот на употреба на зборови и фрази во компјутерскиот јазик. ‖ синтаксички, синтаксичкиот прид. Синтаксичка структура. Синтаксички конструкции. Синтаксички изразни средства.