стамен

Придавка

Значење на стамен:

Цврст, издржлив; јак, непоколеблив, скромен. Стамен домаќин. Стамена мома.

Членувана форма: стамениот.

Изведени зборови:

  • стамено, прил. Застана стамено пред него. Одеше стамено.
  • стаменост, и. ж.

Фразеолошки израз / поговорка:

Стамен камен ‒ голем и неподвижен камен што останал длабоко во земјата, неоштетен од разорната сила на времето.

Оригинални податоци:

стамен, стамениот прид. Цврст, издржлив; јак, непоколеблив, скромен. Стамен домаќин. Стамена мома. ◊ Стамен камен ‒ голем и неподвижен камен што останал длабоко во земјата, неоштетен од разорната сила на времето. ‖ стамено прил. Застана стамено пред него. Одеше стамено. ‖ стаменост ж.