свети 1

Глагол, несвршен

Значење на свети:

1. Излачува, пушта светлина. Сонцето свети. Месечината свети. Ламбата сè уште свети.

2. Со некој извор на светлина (ламба, свеќа и сл.) прави некому да може да гледа. Свети ми да го најдам копчето.

3. За прозорец, стакло - пропушта светлина надвор. Дома е, му свети прозорецот.

4. (прен.) За лице, очи, поглед - блеска, сјае од силни позитивни чувства. Очите му светеа од радост. Лицето ѝ светеше, не мораше да зборува.

5. (прен.) Се одликува со беспрекорна чис-тота. Чашите светеа. Нејзината соба светеше.

6. (прен., разг.) Непотребно стои покрај некого без да учествува во работата. По цели денови ми свети над главата, можеби нешто и ќе научи.

Коњугација: светат.

Изведени зборови:

  • светење, глаг. им. ср.

Оригинални податоци:

свети1, светат несв. 1. Излачува, пушта светлина. Сонцето свети. Месечината свети. Ламбата сè уште свети. 2. Со некој извор на светлина (ламба, свеќа и сл.) прави некому да може да гледа. Свети ми да го најдам копчето. 3. За прозорец, стакло - пропушта светлина надвор. Дома е, му свети прозорецот. 4. (прен.) За лице, очи, поглед - блеска, сјае од силни позитивни чувства. Очите му светеа од радост. Лицето ѝ светеше, не мораше да зборува. 5. (прен.) Се одликува со беспрекорна чис-тота. Чашите светеа. Нејзината соба светеше. 6. (прен., разг.) Непотребно стои покрај некого без да учествува во работата. По цели денови ми свети над главата, можеби нешто и ќе научи. ‖ глаг. им. светење ср.