витка

Глагол, несвршен

Значење на витка:

1. Прави да биде криво, свива. Старата виткаше врбови прачки и плетеше кошници. Ветрот ги виткаше трските на брегот.

2. Замота, прави да биде завиткано, замотано во нешто. Стариот виткаше цигара од стар мувлосан тутун. Од хартијата што му ја дадов алваџијата виткаше фишеци.

3. Мота, намотува. Старата цел ден виткаше предено за ткаење.

4. (прен.) Оди стамено, со извиткување на телото. Таа со игрива прелест ја виткаше својата стројна снага.

Коњугација: виткаат.

Изведени зборови:

  • виткање, глаг. им. ср.
  • се ~ витка, 1. Се вие, се превиткува, се свиткува. Од силниот ветар трските се виткаа. 2. Се вие околу нешто. Стеблинките на гравот се виткаа околу стеблата на пченката. 3. Се извива, кривуличи. Колоната како змија се виткаше по мрачната шума.

Фразеолошки израз / поговорка:

Витка грб ‒ а) се покорува пред некого. б) Работи непрекинато. Витка некои преѓи ‒ кажува некакви непожелни работи.

Оригинални податоци:

витка, виткаат несв. 1. Прави да биде криво, свива. Старата виткаше врбови прачки и плетеше кошници. Ветрот ги виткаше трските на брегот. 2. Замота, прави да биде завиткано, замотано во нешто. Стариот виткаше цигара од стар мувлосан тутун. Од хартијата што му ја дадов алваџијата виткаше фишеци. 3. Мота, намотува. Старата цел ден виткаше предено за ткаење. 4. (прен.) Оди стамено, со извиткување на телото. Таа со игрива прелест ја виткаше својата стројна снага. ◊ Витка грб ‒ а) се покорува пред некого. б) Работи непрекинато. Витка некои преѓи ‒ кажува некакви непожелни работи. ● се ~ 1. Се вие, се превиткува, се свиткува. Од силниот ветар трските се виткаа. 2. Се вие околу нешто. Стеблинките на гравот се виткаа околу стеблата на пченката. 3. Се извива, кривуличи. Колоната како змија се виткаше по мрачната шума. ǁ глаг. им. виткање ср.