владетел

Именка, машки род

Значење на владетел:

1. владар.

2. Тој што владее над некого, над нешто; господар. Феудален владетел.

Множина: владетели.

Изведени зборови:

  • владетелка, и. ж.
  • владетелски, прид. владетелските

Оригинални податоци:

владетел, мн. владетели м. 1. сп. владар. 2. Тој што владее над некого, над нешто; господар. Феудален владетел. ǁ владетелка, мн. владетелки ж. ǁ владетелски, владетелските прид.