безбеден | прид.

Што е надвор од некаква опасност, сигурен, безопасен. Безбеден живот. Безбедна дистанца. Безбедно место. Безбедни простори.

безбели | мод.

Без сомнение, секако, сигурно. Без божја волја, безбели, ниту се бере, ниту се жние. Безбели, таа повеќе си го сака нејзиното чедо отколку ние.

безбоен | прид.

Што е без боја, необоен; проѕирен. Безбоен отров.Чистата вода за пиење е безбојна. Безбојна стаклена чаша. Безбојно светло.

безбожен | прид.

Што не верува во бога, што го одрекува постоењето на бога и на натприродните сили. Не чувствуваше нетрпеливост против безбожните луѓе.

безбожие | ср.

Отсуство на верата во бога; атеизам. Владееше безбожие. Со години живееше во безбожие и во суеверие

безбожник | м.

Тој што не верува во бога, безверник; атеист. Со клетви се нафрлиле врз безбожникот. Безбожници и многубошци.

безбожништво | ср.

Состојба на безбожник.

безболен | прид.

Што е без болка, што не предизвикува болка, што не боли. Безболно породување. По целата кожа му избиваа црвени безболни плускавци.

безбрачен | прид.

Што не живее во брак, што не е во брачни односи; неженет. Само безбрачен свештеник може да биде ракоположен за архиереј. Многу безбрачни луѓе се чувствуваат несреќно. За себе го избрал безбрачниот живот и се оддал на богомолство.

безбрежен | прид.

Што не е ограничен од брегови, бескраен, неограничен, непрегледен. Безбрежен свет. Безбрежна морска ширина. Безбрежни простори.