клобучи (се) | несв.

Исфрла клобурци, се пени. Водата брзо почна да клобучи.

клови | несв.

Пушта 'ртулци, 'рти. Пченицата клови.

кловн | м.

Забавувач во циркус смешно облечен и нашминкан; комичар, палјачо.

клозет | м.

Нужник, тоалет.

клокот | м.

Карактеристичен шум што го создава вода (течност, кашеста маса и сл.) при извирање, истекување, вриење и сл. Ништо не се слушаше, освен тивкиот клокот на водата.

клокоти | несв.

За река, поток – тече испуштајќи карактеристичен шум. Под еден дрвен мост клокотеше бистра вода.

кломбе | ср.

Вид крупен бел грав.