заслугува | св.

Почне да слугува. Таа уште од мала заслугува по туѓи куќи.

заслужен 1 | прид.

Што има заслуги за нешто. Заслужен патриот. Заслужни личности.

заслужен 2 | прид.

Што е добиен по заслуга. Заслужено признание. Заслужена казна.

заслужи | св.

Добие, стекне право за нешто, достоен е за нешто. Таа заслужи честитки и аплаузи од сите присутни. Тој ја заслужи наградата со труд и работа.

заслуша | св.

Почне да слуша. Тој седна на масата и го заслуша разговорот што се водеше.

заслушне | св.

Наеднаш, во еден момент чуе нешто. Тој како да заслушна женско плачење.

засмади | св.

смади. Го засмади месото.

засмее | св.

Направи некој многу да се смее. Со гримасите што ги правеше, тој ги засмеа децата.

засмета | св.

Почне да смета. Детето засмета на прсти.