застине | св.

Истине, се олади малку. Чекаше да застине млекото.

застоен | прид.

застои | св.

Почне да стои; стои. Детето застоја на девет месеци.

застој | м.

Прекин, задржување на некаква дејност или движење за извесен временски период. Застој во работата. Застој во стопанскиот развој. Застој во сообраќајот.

застојан | прид.

Што изгубил свежина од стоење, што е расипан, нездрав; Застојана вода. Застојана миризба.

застра | прил.

Утро.

застражари | св.

Почне да стражари. Тој застражари пред куќата.

застрани | св.

Тргне по погрешен пат, скршне од патот. Тој беше застранил од патеката.

застрачи | св.

За страчка – почне да пушта извик. Надвор застрачија страчки.

застрашеност | ж.

Исплашеност, страв. Застрашеноста беше присутна кај сите.