вујнин | прид.

Што ~ припаѓа на вујна. Вујнини очи. Вујнин благослов. Вујнина пита.

вујче | м.

Тато рече дека ќе нè носи кај вујче

вујчев | прид.

Што му припаѓа на вујче. Вујчеви деца. Вујчеви ниви.

вујчин | прид.

вујчов | прид.

Што му припаѓа на вујчо. Вујчова невеста. Вујчов совет.

вцица | св.

Испие, исцица. Земјата ја вцица потта.

вцрвени се | св.

Стане црвен, се зацрвени, се зарумени. Од отровот се вцрвени. Белките на очите му се вцрвенија.

вцрви | св.

Направи да стане црвен, да поцрвени, да зарумени. Неговите очи ја вцрвија девојката. Му го вцрви вратот со јажето.

вцрвоса се | св.

Црвоса, се исполни со црвје. Дрвото се вцрвоса.