незгрижен | прид.

Што не е згрижен, за кој никој не се грижи; необезбеден, напуштен. Незгрижено дете. Незгрижен старец.

нездрав | прид.

Што не е наполно здрав; болникав. Нездрав организам. Нездрав тен.

нездржлив | прид.

Што не се здржува, што тешко може да се здржи. Нездржлив критичар. Нездржлив во своите барања. Нездржлив плач. Нездржлива желба. Нездржлива смеа.

незе | зам.

неземен | прид.

Што не е својствен за земниот живот; натприроден, возвишен, исклучителен. Неземен свет. Неземни сили. Неземни суштества. Неземна убавина.

незин | зам. прид.

незлоблив | прид.

Што не покажува злоба, добродушен, кроток. Незлоблив човек. Незлоблив карактер. Незлоблива душа.

незнаен | прид.

Што не е знаен, не се знае; непознат. Незнајни патишта. Незнајна земја. Незнајни предци. Незнаен јунак.

незнаење | ср.

Немање знаење, непознавање на нешто, неизвестеност. На испитот покажа големо незнаење. Поради незнаење на јазикот не можеа да се разберат. Од незнаење во што е работата ќе се скараа.

незначаен | прид.

Што нема поголемо значење, безначаен, неважен. Незначаен податок. Незначаен настан. Незначајни разлики. Незначајна средба.