зеер | м.

Отров. Змиски зеер.

зеирлија | прид.

Отровен. Змија зеирлија.

зејгора | ж.

Тој што многу се проѕева; безработник, мрзливец

зејка | ж.

Општ назив за вид зелјести растенија со цветови што наликуваат на уста; Antirrhinum mains.

зејтин | м.

Маслиново масло. Маслинов зејтин.

зејтиниче | ср.

Мал сад од ламарина или од керамика за чување зејтин.

зејтинлија | прид.

Што е со боја на маслинов зејтин. Таа носеше блуза зејтинлија.

зелен | прид.

Што е со боја на трева, на свежи, неовенати лисје. Зелена хартија. Зелена кошула.

зеленее | несв.

Станува зелен; позеленува. Природата прекрасно зеленее во пролет. Тој зеленееше од лутина, но не кажа ништо.

зелени | несв.

Прави нешто да стане зелено. Младата трева ги зелени обувките.