зеер | м.
Отров. Змиски зеер.
зеирлија | прид.
Отровен. Змија зеирлија.
зејгора | ж.
Тој што многу се проѕева; безработник, мрзливец
зејка | ж.
Општ назив за вид зелјести растенија со цветови што наликуваат на уста; Antirrhinum mains.
зејтин | м.
Маслиново масло. Маслинов зејтин.
зејтиниче | ср.
Мал сад од ламарина или од керамика за чување зејтин.
зејтинлија | прид.
Што е со боја на маслинов зејтин. Таа носеше блуза зејтинлија.
зелен | прид.
Што е со боја на трева, на свежи, неовенати лисје. Зелена хартија. Зелена кошула.
зеленее | несв.
Станува зелен; позеленува. Природата прекрасно зеленее во пролет. Тој зеленееше од лутина, но не кажа ништо.
зелени | несв.
Прави нешто да стане зелено. Младата трева ги зелени обувките.