сижеен | прид.

Сижејни структури. Сижејни компоненти.

сижетен | прид.

Што се однесува на сиже. Сижетни линии. Сижетна градација. Сижетна композиција.

сижетика | ж.

Сижетика на народната поезија.

Сизифов | прид.

Само во изразот Сизифов труд ‒ залудна тешка работа.

сизифовски | прид.

Што се однесува на Сизифов. Сизифовски напори.

сиктер! | изв.

Надвор! Марш! Оди си! Ај, сиктер оттука!

сиктериса | св.

Истера, избрка од некое место. Го сиктериса детено од дворот.

сил | м.

Лековита билка што се користи и во функција на етимолошка магија, да се сили стоката; див копар; Peucedanum ostuthium; Selinum peucedanum. Мартинки од сил и матерка.

сила | ж.

(физ.) Способност да се произведе работа, тоа што предизвикува промена на состојбата на една материја, тоа што ги движи телата од состојба на мирување во движење. Центрифугална сила. Сила на земјината тежа. Силата на отпорот. Магнетни сили. Сила на ветрот.