светкавица | ж.

Молња, секавица; молскавица. Ослепувачка светкавица. Глува светкавица. Светкавици ја осветлуваа ноќта.

светкавичав | прид.

Што има, што е исполнет со светкавици. Светкавичава ноќ. Светкавичаво небо.

светкавичен | прид.

Што се одвива извонредно брзо, одвај дофатливо со поглед. Светкавичен удар. Светкавичен поглед. Светкавична брзина.

светларник | м.

Застаклен простор, изграден дополнително, како извор на светлина за простории коишто не се директно изложени на светлина.

светлее | несв.

Станува посветол. Косата со време му светлееше.

светлечки | прид.

Што свети, што испушта светлина. Светлечка реклама. Светлечки рафали во ноќта.

светли | несв.

светлив | прид.

Што пушта, што произведува светлина; светкав. Светлив метал. Светлива блуза. Светливи очи.

светлика | несв.

светликав | прид.

Што пушта треперлива светлина; светкав. Светликав конец. Светликави монистра.