цариник | м.

Државен службеник што определува и наплаќа царина; тој што работи на царина.

царист | м.

Приврзаник на царизмот.

царистички | прид.

Што се однесува на царизам и на царист. Царистичко владеење. Царистички приврзаници.

царица | ж.

Жена владетел на монархија: цар Со царството владееше царица.

царичин | прид.

Што ѝ припаѓа на царица. Царичина облека.

царски | прид.

Што се однесува на цар, што му припаѓа на цар. Царски син. Царски двор. Царски престол. Царска круна. Царска заповед. Царска посета.

царство | ср.

Држава со монархистичко уредување на чело со цар. Стариот цар ги прошири границите на царството. Верни поданици на царството.

царува | несв.

Владее, управува со царство како цар. Царуваше во мир и спокојство долги години.

царување | ср.

Глаголска именка од царува.

царче | ср.

Дем. од цар.